На 28 ноември 2017 год  се проведе среща дискусия, с която се даде старт на проект „Граждански диалог за развитие”. Проектът е ръководен от Българската платформа за международно развитие (БПМР).

Присъствалите членове на платформата, представители на бизнес организации, неправителствени сдружения и държавни институции обсъдиха пречките и евентуалните решения във връзка с политиките за развитие. Участниците припомниха, че тези политики са част от инструментариума за изпълнение на цялостната външна политика, в която би следвало да имат роля и самите те - бизнес, организации, общество.

Анелия Фернандес анонсира официално проект „Граждански диалог за развитие” и очерта приоритетните теми, вкл.  Глобални цели за устойчиво развитие на ООН, което ще бъдат засегнати в проекта – 3 (Осигуряване на здравословен живот и насърчаване благосъстоянието на всички във всяка възраст),4 (Осигуряване на приобщаващо и справедливо качествено образование и насърчаване на възможностите за обучение през целия живот за всички),5 (Постигане на равенство между половете и равни права за всички жени и момичета) и 16 (Насърчаване на мирни и приобщаващи общества за устойчиво развитие, осигуряване на достъп до правосъдие за всички и изграждане на ефективни, отговорни и приобщаващи институции на всички равнища) , както и целите, които се надява да постигне БПМР през следващата една година.

Марина Стефанова - директор „Устойчиво развитие“ към Българската мрежа на Глобалния договор на ООН - изрази опасенията си, че на бизнеса не се гледа като проводник на иновации. Тя сподели, че компаниите са един от активните играчи, които допринасят за икономическото благополучие, за подобряването на уменията на човешкия капитал, както и за знанията за опазване на природния такъв, затова би трябвало да се гледа на тях като на съюзник. Надя Шабани, директор на Български център за нестопанско право, акцентира върху важността и необходимостта от създаването на специална правна уредба за провеждане на политиките за развитие. Директорът на центъра за нестопанско право сподели интересни практики от другите държави и сподели, че според направен анализ на страните от Централна и Източна Европа само България все още си няма специален закон за това. Г-жа Шабани очерта следните препоръки: самостоятелен закон, ясно разделение на правомощията, управление на средствата за помощта за развитие, въвеждане на механизъм за грантово финансиране на проекти за помощ за развитие, реално включване на гражданските организации.