След преминаване на първата вълна от обучения и избор на първите HASP Посланици срещу насилието на честта, бяха проведени 15 полеви мисии в София и страната, на които се дискутираха основно случаите на ранни и/или насилствени бракове в страната.

Полевите мисии стартираха през октомври месец със среща във Факултета, София с Кремена Будинова, незряща ромска журналистка, която доста емоционално ни разказа какво се случва в ромската общност, обясни ни разликите между различните етнически групи в общността, сподели ни случаи, на които тя самата  е била свидетел. Поговорихме и за това какво може да се направи, за да се промени поне  малко ситуацията – повече образователни кампании по въпроса, по-строг контрол върху родителите, които принуждават малолетните и непълнолетните си деца да влезнат в брак, по-строг контрол и санкции при напускане на училище и незавършване на образованието. По време на полевите мисии се срещнахме с представители на ромската общност в Пловдив /Столипиново/, Стара Загора, с. Бохот, Плевенско, гр. Ветово, Русенско, както и с няколко жени преживели домашно насилие или трафик в Центъра за индивидуално и фамилно консултиране в София.  С участниците в тези срещи коментирахме социалните норми в техните общности, силата на традициите, превръщането в най-висша ценност – девствеността на девойката, преди да влезе в брак, промяната, която е настъпила при част от участниците след сключването на брак. В Пловдив си поговорихме затова как  живота в нова макро общност променя навиците. Срещнахме се с няколко жени, които ни споделиха че техните деца вече се женят след като са завършили училище, на „по 20 и кусур години“, че сключват граждански брак, защото „в Германия ако нямаш брак, и не си завършил училище не може да вземаш детски“. Още при първите полеви мисии срещахме  трудности при организацията им, когато не използвахме посредничеството на представител на тяхната общност или на човек, комуто те вярват. В тази връзка се спряхме на читалищата, като общностни средища в малките населени места, които в голямата си част са местообиталища на нашата целева група.  

С помощта на Петя Минчева от Регионален експертно-консултантски и информационен център „Читалища” (РЕКИЦ) – Русе, организирахме среща с представители на 10 читалища от община Ценово, Русе. По време на тази среща, участниците споделиха техните впечатления от общностите, в които живеят; споделиха практики как се гледа на ранните бракове в техните населени места, дадоха интересни идеи как да бъдат използвани разработените брошури за самооценка на риска от насилие в името на честта от ромите, които в голямата си част са неграмотни.

Следващата интересна група, с която работихме по време на полевите мисии бяха самите жени, претърпели или били в непосредствен риск от насилие и / или трафик. В по-голямата част от случаите срещите бяха в присъствието на социален работник и психолог, тъй като жените все още не бяха преживели периода на травма и реагираха много емоционално на спомена за преживяното от тях.

През м.януари се срещнахме и с ученици от 9-10 клас на Търговската гимназия в Свищов. Част от тях бяха представители на турския етнос. С тях си поговорихме по общите теми за насилието, вкл. домашното насилие, за правото да казваш „Не“ при насилствен и нежелан от теб контакт. Две от участничките – сестри, разказаха, че тяхна близка, връстничка, която е вече семейна, има деца и не ходи на училище и споделиха, че не „харесват нейния живот и искат да завършат училище“.  По скайп се „запознахме“ и с Теди (не е истинското й име), която е от ромски произход, от София и която е „била продадена от баща си за шише ракия“. Успяла е да се освободи от този брак и в момента живее в чужбина. Тя се съгласи да ни разкаже своята история, както и да съдейства за това проблемът да стане разпознаваем сред момичета от нейната общност. Всяка година Теди се връща в България и това, което сподели е, че от година на година положението става все по-зле. Благодарение на нашия посланик, Линда Ауанис от Съвета на жените бежанки в България се срещнахме и с две жени от Сирия, които вече имат статут на бежанци и са се заселили със семействата си в София. Те споделиха, че в тяхната родна страна вече почти не съществува такава практика и че основната причина момичетата да се женят млади е това, че са необразовани.

Полевите мисии бяха възможни благодарение на нашите HASP Посланици срещу насилието на честта, които преди това преминаха през обученията и придобиха познания за разпознаване на проблема. В 15-те полеви мисии, участваха 85 човека и бяха организирани с помощта на 8 посланика (Златка Мачева; Линда Ауанис, Цветелина Стоянова, Ганчо Ганчев, Анна Портарска, Петя Минчева, Деана Димова, Ахмед Куйтов). Поради чувствителността на проблема и изричното несъгласие на участниците в мисиите не можем да покажем техните лица, както и да разкрием техните имена.

 

Брошура - Жертва ли съм на насилие "в името на честта"? - Изтегли в PDF

Практически наръчник Насилие „в името на честта“ Автор Mussurut Zia - Изтегли в PDF